2006 Top Ten of Conflict for Mathematics

Логика
Логиката е наука за формално-валидните умозаключения. Днес тя се изгражда най-често или като теория за логическата истина, или като теория за логическата импликация, за да се изследва кога една теза следва логически от дадени хипотези (предпоставки
Дискриминанта
Дискриминанта на полином (многочлен) на една променлива е число, което е равно на нула, тогава и само тогава, когато полиномът има повтарящ се корен. Точната дефиниция на дискриминантата на
Национална природо-математическа гимназия
Националната природо-математическа гимназия „Академик Любомир Чакалов“ е национална гимназия в София. Носи името на българския математик академик Любомир Чакалов
Фрактал
Фракталът е структура, за която се установява нетривиално самоподобие със собствените ѝ части. В много отношения това контрастира с обичайните „гладки“ обекти в традиционната математика и геометрия. Фракталът се представя като геометричен обект, който е радикално „начупен
Стереометрия
Стереометрията е дял от евклидовата геометрия, който изучава главно геометрични тела в тримерното пространство, т.е. нележащи в една-единствена равнина, както и взаимното положение на прави и равнини в пространството. Изследва свойствата на телата, които не се променят при
Конус
Кòнус в геометрията е геометрично тяло, заградено от конична повърхнина и едно равнинно сечение
Окръжност
Окръжността е геометрична затворена крива, образувана от множеството от точките в дадена равнина, намиращи се на определено разстояние (радиус, r) от определена точка (център). Диаметър на окръжността (d) е отсечка, свързваща две точки от окръжността и преминаваща през центъра ѝ
Неевклидова геометрия
Неевклидова геометрия е термин, обединяващ хиперболичната и елиптичната геометрия, които се разграничават от евклидовата геометрия. Основната разлика между евклидовата и неевклидовата геометрия е естеството на успоредните прави. В евклидовата геометрия, ако са дадени права l
Теория на относителността
Теория на относителността е физическа теория на пространство-времето, описваща универсалните пространствено-временни свойства на физическите процеси
Електронволт
Електронволт е извънсистемна единица за енергия и маса, широко използвана в атомната физика. Един електронволт е енергията, получена от електрона при преминаването му във вакуум през точки с потенциална разлика 1 V:E = q·U = 1,602· C · 1 J/C = 1,602· J,където: 1,602 176 462(63)· C е зарядът на