Ц
Ц, ц e буква от кирилицата. Обозначава беззвучната венечна африкатна съгласна /t͡s/. Присъства във всички славянски кирилски азбуки, а в писмената норма на македонската реч е 28-а. Използва се също така и в някои от азбуките на народите от бившия СССР. В старобългарската азбука има название ци, съответно в църковнославянска — цы. В глаголицата се изписва така , а в кирилицата — Ц. И в двете азбуки има числова стойност 900. Трудно е да се установи точният ѝ произход, тъй като букви с подобен облик се срещат в няколко азбуки от този период – в етиопското писмо ሃ, в коптското писмо ϥ, в арамейското неговите производни, като например еврейската буква צ.
- Л
- Л, л e буква от кирилицата. Обозначава венечната странична приблизителна съгласна /l/. Присъства във всички славянски кирилски азбуки и 16-а в
- Ш
- Ш, ш e буква от кирилицата. Обозначава звука /ʃ/ или /ʂ/. Присъства във всички славянски кирилски азбуки, а в македонската писмена норма е
- Һ
- Һ, һ, а също и Шха или Хе, е буква от кирилицата. Обозначава беззвучната гласилкова проходна съгласна /h/. Буквата се използва в башкирския
- Ҟ
- Ҟ, ҟ е буква от кирилица. Обозначава мъжечната изтласкваща съгласна /q’/. Използва се в абхазкия език, където е 26-а буква в азбуката. Буквата Ҟ
- Ԧ
- Ԧ, ԧ или Шха с камшиче е буква от кирилицата. Използва се в татския и в джухурския език, където обозначава беззвучната гласилкова преградна
- Ү
- Ү, ү или У право е буква от кирилицата. В башкирската, казахската и якутска азбука е 28-а по ред, в киргизката и монголската — 23-та, в
- Ҏ
- Ҏ, ҏ е буква от кирилицата. Обозначава беззвучната венечна трептяща съгласна /r̥ /. Използва се в килдинския саамския език, където е 26-а буква
- Ӷ
- Ӷ, ӷ или Г с камшиче е буква от кирилицата. Обозначава звучната заднонебна проходна съгласна /ɣ/ или звучната гласилкова проходна съгласна
- Ҥ
- Ҥ, ҥ е буква от кирилицата. Обозначава звучната заднонебна носова съгласна /ŋ/ ([н͡г]). Използва се в алтайския, марийския и якутски език
- Правила за транскрипция и правопис на казахските географски имена
- Казахските географски имена на български език се предават съобразно официалния казахски правопис. Диалектните особености не се вземат