Т

Т, т е буква от кирилицата. Обозначава беззвучната венечна преградна съгласна /t/ или /tʲ/. В старобългарската и църковнославянска азбука има название твърдо. Буква Т в глаголицата се изписва така и има числова стойност 300, в кирилицата стойността ѝ също е 300. Кирилската буква Т произлиза от гръцката буква Т (тау).

Л

Л, л e буква от кирилицата. Обозначава венечната странична приблизителна съгласна /l/. Присъства във всички славянски кирилски азбуки и 16-а в

Ц

Ц, ц e буква от кирилицата. Обозначава беззвучната венечна африкатна съгласна /t͡s/. Присъства във всички славянски кирилски азбуки, а в писмената

Ш

Ш, ш e буква от кирилицата. Обозначава звука /ʃ/ или /ʂ/. Присъства във всички славянски кирилски азбуки, а в македонската писмена норма е

Ҟ

Ҟ, ҟ е буква от кирилица. Обозначава мъжечната изтласкваща съгласна /q’/. Използва се в абхазкия език, където е 26-а буква в азбуката. Буквата Ҟ

Ҏ

Ҏ, ҏ е буква от кирилицата. Обозначава беззвучната венечна трептяща съгласна /r̥ /. Използва се в килдинския саамския език, където е 26-а буква

Ү

Ү, ү или У право е буква от кирилицата. В башкирската, казахската и якутска азбука е 28-а по ред, в киргизката и монголската — 23-та, в

Ҥ

Ҥ, ҥ е буква от кирилицата. Обозначава звучната заднонебна носова съгласна /ŋ/ ([н͡г]). Използва се в алтайския, марийския и якутски език

Ӷ

Ӷ, ӷ или Г с камшиче е буква от кирилицата. Обозначава звучната заднонебна проходна съгласна /ɣ/ или звучната гласилкова проходна съгласна

Һ

Һ, һ, а също и Шха или Хе, е буква от кирилицата. Обозначава беззвучната гласилкова проходна съгласна /h/. Буквата се използва в башкирския

Правила за транскрипция и правопис на казахските географски имена

Казахските географски имена на български език се предават съобразно официалния казахски правопис. Диалектните особености не се вземат