Старотюркски език

Старотюркски език е условно наименование на езиците, засвидетелствани в най-ранните писмени паметници на езици от тюркската група. Корпусът със старотюркски текстове обхваща надписите на гьоктюрките и уйгурите от 7 до 13 век. Поради тази причина старотюркският език не може да се смята за предшественик на уйгурския език или на който и да е съвременен тюркски език, макар че някои черти на езика могат да се открият в средновековни тюркски езици като чагатайски.

Кетски език

Кетският език по всяка вероятност е последният оцелял език от условно нареченото енисейско езиково семейство. Разпространен е по средното

Енисейски езици

Енисейските езици е наименованието на група езици, говорени в Централен Сибир. Към тях спадаткетски език, говорен от не повече от 500 души

Шорски език

Шорският език е тюркски език, говорен от малката общност на шорците в Централен Сибир. Голяма част от шорците не говорят шорски. По времето

Тюрко-аварски език

Тюрко-аварски език е условно наименование на езика на аварите, номадско племе, появило се в Европа през 6 век. Не трябва да се бърка със съвременния

Нивх (език)

Езикът нивх или гиляк ) е език, който се говори в Манджурия, по течението на река Амгун, по долното течение на Амур и в северната половина на о

Хотано-сакски език

Сакският език е мъртъв ирански език, разпространен някога на територията на Синдзян-уйгурския автономен регион в Китай. Изчезва към 10 век

Къпчакски език

Къпчакският език е мъртъв тюркски език от къпчакската група

Кентум езици

Кентум езиците са индоевропейски езици, при които небно-заднонебните съгласни /*ḱ/, /*ǵ/, /*ǵʰ/ от индоевропейския праезик се сливат със

Хакаски език

Хакаският език е сибирски тюркски език, който се говори на територията на автономните руски републики Хакасия и Тува. Хакасите наброяват 78

Водни свинчета

Водните свинчети (Hydrochoerus) са род бозайници от семейство Свинчета (Caviidae