Синя акула

Синята акула е вид от семейство сиви акули (Carcharhinidae), обитаващ дълбоки води в умерените и тропически ширини на световните океани. Сините акули мигрират на дълги разстояния, например от Нова Англия до Южна Америка. Въпреки че по принцип са „мързеливи“, могат да се движат и много бързо. Сините акули са живородни, отбелязани са големи котила от 25 до над 100 малки. Хранят се предимно с дребни риби и калмари, въпреки че могат да нападат и по-едра плячка. Сините акули често образуват групи разделени по пол и размер и това им поведение е довело до прякора „морски вълци“.
Спорови растения
Спорови растения (Pteridophyte) са васкуларни растения, които нямат цветове, нито семена и оттук се наричат васкулартни криптогами. Вместо това, те
Hexacorallia
Hexacorallia е подклас на коралите (Anthozoa), състоящ се от около 4300 вида от водни полипни организми, образуващи колонии, обикновено с 6-кратна
Радиалносиметрични
Радиалносиметричните (Radiata) са радиално симетрични животни от подцарство Eumetazoa. Терминът Radiata е имала различни значения в историята на
Platyzoa
Platyzoa са група на първичноустни животни, предложени като отделна група от Томас Кавалиър-Смит през 1998 г. Кавалиър-Смит включени в Platyzoa Тип
Триметиламин N-оксид
Триметиламин N-оксидът е органично вещество с формулата (CH3)3NO. Образува силни водородни връзки с водата, който променят нагъването на
Дезоксицитидин
Дезоксицитидинът е дезоксинуклеотид, получен от пиримидиновата нуклеотидна база цитозин свъзвана с пентозата дезоксирибоза чрез гликозидна
Тимидин
Тимидинът е химическо съединение, производно на пиримидиновата нуклеотидна база тимин и пентозата дезоксирибоза свързани чрез
Тиосулфат
Тиосулфатите (S2O32−) са соли на тиосярната киселина. Представката тио- показва, че тиосулфатите се разглеждат като сулфати, при които
Идуронова киселина
L-Идуронова киселина (IdoA) е основния уронов компонент на глюкозамингликаните (GAG) дерматан сулфат и хепарин. Среща се и в хепаран сулфата, но
Наука в душата
„Наука в душата“ е книга с избрани есета и други текстове от Ричард Докинс, публикувана през 2017 г