Паратаксално изкривяване

Паратаксално изкривяване е психиатричен термин, който е използван за първи път от Хари Стек Съливан, за да обясни предразположението към изкривени възприятия на другите, основани на фантазия. „Изкривяването“ във възприятието на другите е основано не на истинско преживяване с тях, а идва от фантазия проектирана от личността. Например: когато някой се влюби той може да си създаде образ за човека като „перфектен“ или че е са „родени един за друг“, само за да открие по-късно, че човека не съвпада с първоначалната представа. Фантазната личност е създадена частично от преживяване и частично от емоционален стрес. „Да се влюбиш“ може да създаде атмосфера, където паратаксалното изкривяване е същностно включено във възприемането на обекта на чувствата. Възможно е в тези ситуации химическото влияние да играе роля в процеса на „влюбване“.