Нова критика

Новата критика или Новото литературознание е доминиращото движение в английската и американската литературна критика от средата на 20 век, започвайки през 20-те и завършвайки през 60-те. Нейните пропоненти наблягат на „затвореното четене“ и на вниманието върху текстовете сами по себе си, както и на отричането на критиката, основана на извънтекстови източници, като например биографията на писателя.

Паратекст

Паратекстът е понятие на междутекстовите изследвания, чрез което се класифицират различни видове текстове или текстови елементи, които придружават

Чикагска школа (литературна критика)

Чикагската школа е название на група американски литературоведи, преподаватели в Чикагския университет и специалисти в областта най-вече

Семиотична литературна критика

Семиотична литературна критика, още наричана литературна семиотика, е подход в литературната критика, който е основан на теорията за знаците

Постмодерна литература

Постмодерна литература е термин, използван, за да опише определени тенденции в литературата след Втората световна война на Запад, а в България

Бейнеке

Библиотеката за редки книги и ръкописи „Бейнеке“ е подарена от семейство Бейнеке на Йейлския университет през 1963 г

Формализъм (литература)

Формализмът е школа в литературната критика и литературна теория със структурален подход към текста. В литературната теория формализмът се

Арво Перт

Арво Пeрт е естонски класически композитор. От края на седемдесетте години на миналия рек Пeрт работи в минималистически стил, който

Джоан Скот

Джоан Уалах Скот е американска историчка, изследваща френската история, с приноси към джендър теорията и интелектуалната история

Нов историцизъм

Новият историцизъм е течение в литературната теория, което се развива през 80-те години на ХХ век, главно чрез работата на литературните

Филип Панайотов

Филип Ламбев Панайотов е български журналист и изследовател на историята на българската журналистика и печат, професор в Софийския университет