Лудари
Лударите са румънизирани роми, които се самоидентифицират като „власи“, а са известни в България като „влашки цигани“. Говорят диалекти на румънския език. Според поминъка си те се делят на няколко подгрупи – в едната са урсарите (мечкари) и маймунарите, а в другата – лингурари (копанарите), които правят дървени лъжици и копанки. Множество от представителите им емигрират от т. нар. Дунавски княжества. Това става понеже до средата на 19 век в тях е законно робството на цигани. Техният статут е много близък до статута на крепостните селяни, като собствениците им имат право да ги продават. Циганите, пристигнали от Османската империя във Влашко и Молдова през втората половина на 14 век, попадат под принудително робство. "Циганите се раждат роби и всеки, роден от майка робиня, трябва да се превърне също в роб." – гласи Влашкият кодекс в началото на 19 век. Същевременно робството е забранено в Османската империя в началото на 19 век, а и в България след освобождението й. След отмяната на робството на циганите отвъд Дунава е било разрешено да водят чергарски начин на живот. Така те започват да се разпространяват, постепенно увличащи със себе си и много уседнали цигани. Лударите, които живеят днес в България са потомци на групите, разселили се от Влашко, Молдова и Трансилвания из Европа през втората половина на 19 век. През 20 век урсарите често обикалят страната, предимно през топлия сезон, но този обичай е практически изчезнал, тъй като мечките и маймуните им са откупени от природозащитници.