Българо-сръбски договор (1912)

Българо-сръбският договор, сключен на 29 февруари 1912 година, е таен договор за военна взаимопомощ между Царство България и Кралство Сърбия, един от основополагащите документи на Балканския съюз. Подписан е в София от българския министър-председател Иван Евстратиев Гешов и сръбския външен министър Милован Милованович с посредничеството на Русия. Съгласно договора задължението за взаимопомощ влиза в сила, в случай че един от съюзниците бъде нападнат или „коя и да е велика сила“ (Австро-Унгария) направи опит да окупира части от Османската империя. Според приложение към текста повод за война могат да дадат и вътрешни безредици или външни затруднения на империята, които биха поставили под въпрос териториалното статукво на Балканския полуостров. България и Сърбия договарят предварително подялба на османските европейски владения. За България са определени териториите на изток от река Струма (вкл.Родопите), а за Сърбия – земите на север и запад от Шар планина. Областта Македония е предвидена да стане автономна зона. Ако е невъзможно образуването на обособена автономна област, то тя ще бъде разделена на две зони, разграничени една от друга по линия от връх Го̀лем до Гъбавци на Охридското езеро. Сръбското правителство се отказва от всякакви претенции към земите на югоизток от тази линия. Ако установяването на самоуправление (автономия) на Македония се окаже невъзможно, тази зона става безспорна. Тя включва Кочани, Щип, Кратово, Велес, Прилеп, Битоля, Охрид и други градове, като същата преминава в българско владение. Зоната на северозапад с градовете Скопие, Куманово, Гостивар, Дебър, Тетово и Струга остава спорна между двете държави, но те се задължават да приемат арбитража на руския император за принадлежността ѝ. Обаче още през май 1912 - та сръбският министър - председател Никола Пашич нарежда на сръбските посолства да разпространяват становището, че Сърбия счита цяла Македония за сръбска и иска да я анексира, а в частни разговори с френски политици сръбските дипломати споделят, че Сърбия и Гърция не смятат да уважават споразуменията си с България относно подялбата на Македония.
Цариградски договор (1913)
Цариградският договор от 16 септември 1913 г. е мирен договор между Царство България и Османската империя, уреждащ границата в Тракия след намесата
Българо-сръбски договор (1904)
Българо-сръбският договор (1904) е таен съюзен договор между Княжество България и Кралство Сърбия от 30 март 1904 година, който на практика не
Военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България
Военната конвенция между Германия, Австро-Унгария и България от 24 август 1915 година е споразумение между генералните щабове на трите държави
Святополк I (Великоморавия)
Святополк от Моймировата династия бил княз на Княжество Нитра, а след това княз на Великоморавия. При неговото управление Великоморавия достига
Юзеф Бем
Ю́зеф Заха́риаш Бем е полски генерал и османски фелдмаршал. Участва в полското освободително движение, Командва унгарските войски в освободителната
Битка при Анхиало (763)
Битката при Анхиало на 30 юни 763 г. е една от най-големите победи на византийския император Константин V в походите му срещу българите
Николай Набоков
Николай Александрович Набоков е руски офицер, капитан от източнорумелийската милиция, след Съединението на Източна Румелия и Княжество България
Българо-турска спогодба (1886)
Българо-турската спогодба от 20 януари 1886 урежда статута на Източна Румелия след обединението ѝ с Княжество България
Моймир II
Моймир II е последния княз на Великоморавия. Заради гражданската война с брат си нитранския княз Святополк II и вероятно заради боевете с маджарите
Зърновица (река)
Зърновица или Зърновската река е река в Северна Македония, ляв приток на Брегалница в източната част на страната