Британска окупация на Египет
Британската окупация на Египет продължава от 1882 г., когато страната е окупирана от британски войски по време на англо-египетската война, до средата на 50-те години на XX век. Първият период на британско управление често се нарича „неявен протекторат“. До Първата световна война Египет остава автономна провинция на Османската империя и британската окупация няма никакво правно основание, а представлява де факто протекторат, при който британският губернатор управлява с помощта на английски администратори, които имат опит в Индия. По тази причина Египет не се превръща в част от Британската империя, а все пак е отделна държава. При встъпването на Османската империя във войната Великобритания официално обявява Египет за протекторат през ноември 1914 г. Страната отначало е султанат, а по-късно кралство и след края на войната получава независимост през февруари 1922 г. Въпреки това британската окупация на Египет продължава, макар с англо-египетския договор от 1936 г. отношенията да се нормализират. Великобритания получава правото да поддържа свои войски за защита на Суецкия канал. Британците играят голяма роля и в обучението на египетската армия. По време на Втората световна война Египет за дълго остава неутрален, но поради британското присъствие става обект на атаки от страна на италианците в Либия. След войната египтяните правят неуспешни опити за преразглеждане на договора, докато през октомври 1951 г. едно антибритански настроено правителство го отменя изцяло. След революцията през 1952 г.. британците се съгласяват да изтеглят войските си и това става факт през юни 1956 г., след което избухва Суецката криза.