Байкалска геосинклинална област
Байкалската геосинклинална област или Байкалско нагъване, Байкалска орогенеза е геоложка орогенеза, проявила се в края на докамбрия и предшестваща каледонската тектонска епоха от ранния палеозой. Терминът „Байкалска орогенеза“ е предложен през 1932 г. от съветския геолог-тектонист Николай Сергеевич Шатски. Продължителността на байкалското нагъване първоначално се е приемало от времето на формирането и издигането на Байкалския щит до долния, а на места до средния камбрий. След детайлни проучвания на геоложкия строеж на Южна Скандинавия се изяснява вероятността за съществуването през този период от развитието на Земята не на една, а на две епохи: раннобайкалска и байкалска (къснобайкалска) с граница между тях преди около 900 млн. години. Типични райони с развитие на геосинклинални образувания, формирали се в резултата на байкалското нагъване, се явяват нагънатите планински системи, заграждащи от юг Сибирската платформа. Байкалидите образуват древните ядра на много от палеозойските нагънати планински системи на Урал, Таймир, Казахстан, Тяншан и, вероятно, значителни пространства от фундамента на Западносибирската равнина и др. Присъствие на древни масиви, създадени от байкалското нагъване, в една или друга степен са регенерирани от алпийските тектонски движения, установени в Кавказ, в Афгатистан, Иран и Турция. Еднакви по възраст структури с байкалидите са развити на всички континенти. В Западна Европа (Франция) аналог на байкалското нагъване се явява кадомската, или асинтска нагънатост. В Индия на ранните байкалиди съответстват епохата на нагъване сингбумеринаура, в Австралия – мусгравиди, в Северна Америка – гренвилски комплекс, в Южна Америка – минаски комплекс.